|
КАКВИ СА ЕСТЕСТВЕНИТЕ РЕАКЦИИ НА ЖЕРТВАТА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
1. Страх
- от смърт или физическа травма на вас самата или на някого, когото вие обичате;
- да останете сама ;
- “загуба на контрол” над себе си;
- че подобни събития могат да се повторят.
2. Безпомощност
- събитието предизвиква вашето безсилие или безпомощност.
3. Печал
- заради страх от смъртта, травми и други тежки загуби.
4. Тъга
- заради това, което се е случило
5. Вина
- за това, което ви се е наложило да преживеете;
- съжаление заради това, което не сте направили или което сте могли да направите по-рано;
6. Срам
- заради това, че сте се показали като безпомощна и нуждаеща се от помощта на другите;
- заради това, че не сте реагирали така, както бихте искали и не сте направили това, което трябва .
7. Гняв
- към това, което се е случило и към този, който е причина за случилото се;
- към несправедливостта на всичко случващо се;
- поради преживения срам и обиди;
- поради липсата на разбиране от другите хора и поради безрезултатните опити да им обясните своето състояние .
8. Спомняне
- на чувствата, свързани с присъствието на насилника във вашия живот
9. Разочарование
- от себе си , от мъжете, от живота.
10. Надежда
- за бъдещето, за по-добри времена.
11. Физически усещания и психически състояния
Вие може да имате и физически усещания, които да са свързани или не с описаните чувства. Понякога те възникват много месеци след дадена кризисна ситуация. Някои общи усещания са: умора, безсъние, кошмари, неопределено безпокойство, неясни мисли, влошаване на паметта и концентрацията, виене на свят, сърцебиене, треперене, затруднено дишане, пристъпи на задушаване, тежест в гърлото, мускулно напрежение, което може да доведе до главоболие.
12. Социални отношения
Може да се появи напрежение в отношенията с вашите роднини. Добрите отношения с децата могат да преминат в конфликтни. Може да чувствате, че даже и незначителните неща ви изваждат от равновесие, вие не можете да реагирате така, както очакват от вас любимите ви хора и смятате, че в общуването от вас се изисква твърде много.
ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСИЛИЕТО ПРИ ЖЕНИТЕ
Мълчанието: Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.
Причините:
- Вменяване на чувство за вина у жертвата.
- Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.
Резултатът:
- Отключване на психично заболяване.
- Жертвата се превръща в насилник.
- Изграждане на идентичност на жертва.
Вътрешното противоречие: Породено, от една страна, от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна, потребността да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.
Вината: Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие, живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.
Загуба на вярата в себе си: Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.
Състояние на зависимост: Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.
Противоречиви чувства: Често жената, жертва на насилие, все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.
Промяна в междуличностните отношения: Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият като предишния”; “Никой не може да ми помогне”.
Самоубийствени мисли и опити за самоубийство: Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени да сложат край на живота си.
Кризата: Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са засилени и жената е объркана.
Не забравяйте, че винаги може да намерите човек, който да Ви помогне. Затова Ви молим, когато сте жертва на домашно насилие, да потърсите помощта на полицията и на специализираните организации, които оказват съдействие на претърпели насилие лица.
Още по темата:
Неправителствени организации срещу насилието
|
|
|
|