|
|
|
Бих могла много лозунги да изпиша, за да ви накарам да дойдете при мен и да започнете да се учите да се защитавате. Но този път реших да спестя лозунгите... Ще кажа само какво мисля... Влезли в инерцията на ежедневието и залети от постоянна информация за престъпления, стачки и проблеми, се опитваме да оцелеем ден за ден. Да оцелеем в работата, да оцелеем в обществото. И понякога забравяме, че всичко, което преследваме може да се срути в една нощ, в един час, в няколко минути само...когато преживеем насилието. Хиляди жени преживяват многократно случилото се и се чувстват виновни и омърсени и не успяват да отмият спомена с поредния душ. Познавам жени, които са с добра работа, с много приятели, с положение в обществото. И все пак, там някъде, едно кътче от душата им е заето от чернилката на спомена и от страха. Има редица центрове за помощ на жертвите от насилие, но трябва ли след като се случи да започнем да мислим как да се лекуваме от болката на преживяното? Какво предлагам аз? Добра компания и усмивки, раздвижване след застояването на стола и разсейване след напрегнатия ден в офиса, съчетани с възможността да се почувствате малко по-силни и по-самоуверени, но не защото сте игнорирали съществуването на опасността, а защото сте я опознали. Не е необходимо сляпо да ми вярвате, просто елате и опитайте. Няма да ви трябва нищо друго, освен желанието да промените живота си към по-добро... Деяна Илиева
|
|
