САМООТБРАНА ЗА ЖЕНИ

   Изнасилването е едно от най- старите световни престъпления, изпъстрено с културни особености. Статистиката сочи, че на всеки 20 минути в света бива изнасилвана по една жена. Проблем са скритите сексуални престъпления, тъй като по- малко от 10% от всички изнасилвания биват предавани. Друг проблем са фалшивите подадени сигнали за изнасилване, които отбелязват 15% от общият брой (Hazelwood, R. And J. Warren (1990) Criminal Behavior of Serial Rapist) .

• 75% от извършителите са на възраст под 25 години; 80% - под 30 години; срещат се и индивиди над 30 години, но това е характерно само за садистичният тип изнасилвачи;
• обикновено в 100% от случаите престъпниците са от мъжки пол;
• 75- 90% от извършителите на изнасилвания в затворите са чернокожи, въпреки че тенденциите са междурасови; обикновено насилниците са невъоръжени, като едва в 1 от 4 случая (25%) използват нож;
• по- голяма част от сексуалните престъпници произлизат от под- средната класа;
• голяма част от тях имат нормално интелектуано ниво- 90- 110 IQ;
• семейната история със сигурност е по- различна от нормалната; възможно е присъствието на садистична майка и отсъствието на баща;
• обикновено тези лица нямат проблеми с ученето, успешно завършват гимназия и дори колеж; единствено възможни са проблеми с дисцилпината, включващи интерес към порнография;
• професията им почти винаги е ориентирана около жените, така доказват себе си; а ако насилникът е садистичен тип, то той си намира по- добра работа;
• в някои случаи могат да се забележат проблеми с алкохола и наркотичните зависимости;
• съществуват разбира се известни психични проблеми- антисоциална личност, дефинираща себе си като нормална във всичко с изключение на сексуалността, където страда от някаква philia или mania. Ритуализъм може да присъства при садистичният тип.
• демонстрират слаби връзки с жените, въпреки че би моглло да бъдат женени, разведени или просто да живеят с жена.

Правени са много опити да се категоризират типовете личности извършващи това престъпление. Съществуват множество класификации, но най- популярни и използвани са тези на Hazelwood (1995) и на Groth A. N. (1979).

Hazelwood предлага изнасилвачите да бъдат категоризирани като: себични и несебични. Тази класификация описва в най- обща степен поведенческите характеристика на сексуалните насилници.

Характерно за Несебичният изнасилвач е, че чрез сексуално, физическо и вербално поведение, той показва безпокойството си за своята жертва. В много случаи същото поведение може да се забележи и при т. нар. “ псевдо-несебични” насилници, при които демонстрираната загриженост за благополучието на жертвата е единствено и само с цел да бъде убедена жертвата да съдейства. Често този тип изнасилвачи казват неща като: “Наранявам ли те? ” или “Студено ли ти е? “ по време на престъпният акт. Често те разказват доста неща за себе си на жертвата и това всъщност е причина да бъдат заловени. Обикновено в сексуалният акт присъства и любовна игра, а скоро жертвата разбира, че би могла да прави с насилника каквото си поиска. Голяма част от този тип изнасилвачи след време се връщат при своите жертви, дори и когато полицията ги очаква. Носят със себе си някакво оръжие, но така и не стигат до неговото използване, захвърлят го някъде по време на сексуалният акт. При по- голяма част от случаите дори оръжието изобщо не е заредено или е фалшиво.

Себичният изнасилвач не изпитва нужда да включи в акта жертвата, обикновено през цялото време я нарича с обидни имена и приема тялото и като такова на кукла или манекен. Разговорите са изключително ограничени и биват изцяло на сексуална основа. Често незадоволеността на жертвата му доставя голямо удоволствие, както и нейният дискомфорт не го притеснява по никакъв начин.

Това е част от дипломната работа на Стела Василева "Психологичен профила на сексуалния престъпник"

Цялата дипломна работа можете да намерите в www.psihologia.net